Книга - книга-bricolage

Книга-Bricolage
Към съдържанието
Как да напишем книга
Съдържание на страницата:
1. Какво представлява книгата и дали писането е за всеки
2. Как се изграждат героите в една книга
3. Как се изгражда художествения свят в една творба
4. Как да изразим действието в нашата книга
5. Тропи, фигури и похвати
Какво представлява книгата и дали писането е за всеки
"Много хора казват, че всеки може да пише, но аз няма да ви лъжа, не всеки може да пише!" - Стивън Кинг
  Писането на книга е дълъг и сложен процес. То изисква много опит, знания и талант. По думите на Стивън Кинг, който макар и тежко, казва една истина, не всеки може да пише, но това не спира никого да има вдъхновение и да изрази себе си върху лист хартия.
  Книгата се е превърнала в основна част от човешкото общество. Преди модерната ни представа за това какво представлява тя, са съществували много други различни начини за записване и споделяне на информация. В Древен Египет се е пишело на папируси и каменни плочи. В Древен Китай и Далечния Изток се е пишело на събрани заедно, разцепени бамбукови клонки. Чак в началото на Средновековието, с разпространението на Библията, този начин за предаване на писмо се е проявил.
  През Средновековието писането, както всички други изкуства и аспекти от човешкия живот са били ограничени от нормите на Църквата. Писали са се, преписвали са се и по-късно са се отпечатвали предимно книги с религиозен и библейски характер. С началото на европейския Ренесанс, с развитието на човека на идейна и обществена основа, книгата, като вид развлечение, се е появила. Някои от първите примери за такава литература са: сборника от разкази "Декамерон" на Джовани Бокачо и "Божествена комедия" на Данте Алигиери.
  В днешно време книгата е неизменна част от живота на всеки образован и културен човек. Тя е не само прозорец към нови светове, но и понякога ясна гледка над нас самите. От поезията на модерните класици, до тежката проза на изследователи и учени, това малко човешко изобретение е подпомогнало повече нашето развитие от всяко друго.
Как да изградим героите в книгата ни
   Героите са това, което движи историята напред. Те са центъра на нашето внимание при много от литературните жанрове. Затова правилното им създаване и водене е една от най-важните части от създаването на добра история.
   Героите се разделят на няколко основни типа. Те може да са главни, второстопенни, поддържащи... И това е само един начин за тяхното обозначаване. Отделно от това, те могат да се разпределят по начина и по ролята, която играят, в сюжетна гледна точка: антагонист, протагонист и т.н. Първо нека погледнем как се въвеждат герои в история. Един от най-разпространените начини, тове е, чрез простото представяне в началото, което често виждаме в класици като Дикенс, Толкин и Мопасан. Друг по-модерен подход е героите да са изходящи от вече течащо действие, като например в историята за Хари Потър на Роулинг, където малкият Хари получава своята роля в създаденото от писателя общество чрез събитие.
   Както те могат да бъдат въведени като личности и присъстващи лица, така и техните характери могат да бъдат представени чрез горните два типа. В приказки, басни и митове героят се проявява чрез действията си, т.е. - делата си. От друга страна тези маниери на държание могат да бъдат описани и от лирическия говорител, по същия начин, по който са описани и физическите му белези.
   Най-важната част от третирането на героите в действието лежи в ръцете на автора и това е дали той да остави действието да води героите или героите да водят действието? Неуспех в това начинание води до една от най-сериозните грешки при създаването на история.
   Да се върнем във "Властелинът на пръстените" на Толкин. В него героите водят действието. Фродо е този, който носи пръстена и всичко се случва около неговите приключения с приятеля му Сам. От друга страна в книги като "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин героите са използвани като представящи не водещи конфликта в създадената страна. Важно е да се отбележи, че взаимоотношението между героите има огромно значение за изграждането на сюжета. Един прост конфликт между две влиятелни личности в една история лесно може, ако е добре написана, да промени начина, по който читателят вижда света, в който те се намират. Един традиционен пример за това е "Ромео и Жулиета", където любовта между двамата герои кара читателя да мрази хората, които я възпират.
Как се изгражда художествения свят в една творба
   Независимо колко гениално добре са създадени героите, тяхната динамика и тяхното значение за сюжета, без подходяща среда, в която те да бъдат сложени, нищо от това няма значение. Изграждането на художествения свят е най-сложната и изискващата най-много опит част от писането. Тя не присъства само в книгите, а е във всяка друга художествена и прозаична творба - това включва филми, поезия, театър и т.н. От голямо значение е писателят да осъзнава, че изграждането на художествения свят не се влияе само от героите. Светът на творбата не трябва да е направен само за тях, нито да е продукт на техните действия. Независимо дали света, който авторът се опитва да създаде, е реалистичен или извън всякакви представи на нормалното, той трябва да е достоверен в дадения контекст. Трябва да се избягват всякакви видове логически несъотвествия. Например - ако има война в дадения свят, трябва да се опишат или поне да се намекнат или споменат всички неща свързани с живота преди или след нея. Ако героят е извършил героично дело, което е променило света по някакъв начин, то не бива да остане неотразено от заобикалящата го среда.
   Ще визираме отново великите творби на Толкин. Преди да влезем в дълбоки разсъждения за гениалния свят, който е създал, трябва да уточним точно как го е направил. Той е бил първо създател на светове и после - писател! Заради своята огромна страст към езиците, той е изграждал целите си светове и общества около тях. Цялата идея около "Властелинът на пръстените" идва от създаването на "Синдарин" или езика на елфите, чрез който той си представя какви същества биха имали подобен език и повлиян от много фолклорни източници, създава елфската раса. Като всеки друг език синдарин има диалекти, история и е много повлиян от географските геополитическите позиции на расата в неговия свят. И това е само един малък пример. Делата на Фродо и Сам без света, в който са, не биха имали и капка от значението, което имат. Толкин и неговите светове са същински пример за т.нар. "детайлен строеж".
   Детайлният строеж на светове представлява вид динамика между света и героите, в която колкото повече описания и детайли са включени, с толкова повече нюански и живот се насища светът. Толкин е може би най-традиционния пример за това. "Властелинът на пръстените" и други негови творби са обсипани с малки, на пръв
поглед, ненужни описания, които водят и напътстват читателя във въображаемия му свят. Той е максималист на тази практика.
   Руският писател Чехов е пример за минималист. Той е създал техника в писането, наречена: "оръдието на Чехов", в която детайли са нужни, но само ако са абсолютно задължителни за сюжета. Например, ако в първа глава е описана картина на стената, в някоя от следващите, тя трябва да падне.
   Разгледахме детайлния строеж на светове. Сега, нека се обърнем към "мекия" или въображаем. Тази техника в писането включва даване на детайли само за насоки на читателя, оставяйки по-голяма част от света да се изгради във въображението му. Прочуто използване на тази техника се наблюдава не в писането, а в киното - с филмите на японския режисьор Хайо Миязаки. Той, чрез много символизъм и културни препратки, кара зрителя да се залута в един свят, в който всичко може да се случи. Друг такъв пример са световете на Тери Пратчет. Историите от "Света на диска" вървят по ръба на вълшебното и невъзможното, а единственото, което ги свързва с нашия свят, е една протегната ръка, която отчаяно се е хванала за единственото познато на съзнанието на читателя нещо - да речем - чорап!
Писателят, обаче, не винаги е задължен да казва истината на читателя. Той, предавайки много гледни точки, в създаването на своя свят, може да накара читателя да се замисли и да прогледне през собственото му слово. Читателят не го осъзнава, но за него най-приятното нещо е това да свързва различни сюжетни точки и сам да достига до значения, преди скрити за него. Истинското майсторство в строенето на светове е това да дадеш достатъчно улики, че читателят ти да може да се сети, но същевременно достатъчно малко, че за него да може да остане мистерия. Това най-често се наблюдава в криминалните романи.
   Нещо, което младите читатели много често не осъзнават е, че те имат пълна власт над всичко. Ако искат по средата на книгата може летящи слонове да се появят от облаците. Те могат да променят закони на физика, начинът по който работи науката. Могат да манипулират самото определение за човек. Моралът и хуманността могат да бледнеят. Те могат да пристъпват границите на нормалното стига да го направят по такъв начин, че читателят да се увлече и пристрасти към техния свят.
Как да изразим действието в нашата книга
Действието е това, което съчетава героите, техните цели и мечти, света и неговата насока и мисълта на писателя в едно. То е същинската причина историята да съществува. Както преди описахме с героите дали те водят или са водени от действието, така сега ще разясним какво всъщност е действието и как то може да се променя. Всички писатели, независимо какви са, са запознати с основната сюжетна линия на едно произведение. Тази сюжетна линия, която води началото си с въведението, има кулминация и завършва със заключение, се влияе само и единствено от напрежението, което присъства в действието. Точно това напражение бележи първия вид действие.
Напрежението е това, което води действието напред. То е отчасти причината и мотивацията на героите и света около тях. В началото обикновено се започва с представяне на света и всичко в него. След това напрежениието се покачва с откриването или изясняването на целта на героите. Достига своя връх с повратната точка преди постигането на тази цел и през останалата част от произведението се описват последиците от постигането.
Но напрежението не е единственото, което има способност да води действието. Да, то много често е най-ефективният и рационален начин да се подходи, но не и най-интересният. Тук правим паралел с описаната по-горе идея героите да водят действието, т.е. самата мотивация и цел да са достатъчни, че читателят да изтърпи емоционалното и прочувствено пътешествие на героите. Такива истории обикновено са по-кратки. Нямат чак толкова нужда от големи цели. Описанията в такива истории са с епизодичен характер, което означава, че сюжетът, който се представя, няма нужда от напрежението, което една голяма история би имала. Т.е. епизодите са оформени като сцени, носещи най-важното, което читателят трябва да знае.
Въпреки че това изглежда като обширна тема, същинската свобода, която писателят притежава с нейното третиране, означава, че видовете действия и тяхното развитие, са безбройни.
Тропи, фигури и похвати
Първо нека уточним какво означава това заглавие. Това са накратко обяснени всички похвати, които писателите и поетите използват за по-горе описаните елементи. Тяхното познаване е задължително за създаването на увлекателна история.
Похвати за време - това са техники, с които писателят си служи за променяне на времето, преминало или предстоящо да премине в историята. Такива техники са ретардацията, спиране на сюжета и регулиране на времевата представа. Времето е основна част от всяко произведение. Споменахме вече епизодичния начин на писане. Той представя само отделни мигове от емоционалното развитие на героите. Т.е. то представя именно тези мигове, които са задължителни за развиването и допринасянето в сюжета. Другите два похвата се използват основно при по-дългите творби, в които времето е по-ясен признак в художествения свят. В романи и повести понякога е задължително забавяне или спиране на действието, за да се опишат в подходящия обем различни идеи. Ретардация използва често българският класик - Иван Вазов. Като най-проявен пример може да се отбележи втора глава от "Немили-недраги", където Вазов приспива героите си, за да разкаже за техните трагични съдби.
Променяне мястото на сюжетните епизоди - в един или друг момент може да се наложи прескачането от една сюжетна линия към друга. Това много пъти е трудно, защото тогава писателят трябва да употребява свързаните с времето похвати. Не бива сцената, която той описва, да поема такава скорост, че да бъде грешно от сюжетна гледна точка да бъде прекъсната за сметка на друга.
За повече детайли в тази точка препоръчвам внимателно проучване, за да се придобие подходяща представа за способностите при писане.
Created with WebSite X5
Тел. номер:
Петър Брясков -
0899104230
Книга-Bricolage
Назад към съдържанието